Белинташ

Белинташ

Карта

 

Белинташ (Беланташ, среща се и като Белънташ) е скала с форма на малко плато в Родопите, носеща следи от човешка дейност. Предполага се, че това е култов обект датиращ от дълбока древност, който е бил използван за ритуални нужди от населяващите района тракийски племена, като самата му същност и предназначение все още не са напълно изяснени.

Разположено е високо в планината над селата Мостово, Тополово и Долнослав. Смятано е за второто по големина на територията на България (след Перперикон) и има визуална и функционална връзка с енеолитния храмов комплекс край с.Долнослав. От хълмистата част на Тракийската низина го отделят последните високи планински хребети на Родопите, които са естествено комбинирани така, че образуват легнала по гръб мъжка фигура със скръстени на талията ръце и фалос сочещ небето. Самото светилище е разположено на просторно каменно плато с формата на фуния, чиято най-ниска част завършва в тясно каменно дере. Върху най-високата част на платото е разположено своеобразното плато-олтар. То е дълго около 300 m, а скалите в основата му, гледани от север и при подходящо положение на слънцето са оформени като исполинска фигура на легнал по корем лъв. Тази централна част на светилището се намира в средата на обширен кръг от по-високи планински масиви, характеризиращи се с две особености – че от всяка точка на външния кръг добре се вижда платото олтар и биха могли да се наблюдават всички церемонии, които са се извършвали на него и че именно най-високите хребети от този външен кръг се комбинират естествено така, че образуват още поне три легнали по гръб мъжки тела.

Така, изключително необичайната природна даденост е била основателна предпоставка за избора на мястото, както и фактът че светилището се намира в обсега на много мощна магнитна аномалия. Границите на обекта на северозапад стигат до Кръстова гора, а на югоизток до Каракулас. Доминиращите над светилището са върховете и плата Драганица, Караджов камък, Ин кая и Шилнест камък – на всичките тези места е открита късноенеолитна керамика.

Пътят към централната част на светилището преминава покрай огромни скално-изсечени или дооформени от човешка ръка скали. На самото плато се наблюдават и разнообразни геометрични очертания. На самото плато-олтар са издълбани два скални басейни, които не пресъхват и в най-горещите дни от годината. Около тях също така се наблюдават оформени в леглото на скалата своеобразни каменни седалки. Предполагаемата връзка с енеолитния култов комплекс край с.Долнослав, определя Белинташ като светилище на 7000 години, което го прави едно от най-старите на територията на Европа.

Информация

Пловдив, Южен централен

Споделяне

 
© 2020 BestPlacesInBulgaria - All Rights Reserved