Пещера Бачо Киро

„Бачо Киро“ е името на пещера в Стара планина, община Дряново, България. Пещерата е разположена на 300 метра западно от Дряновския манастир, на неголямо разстояние от водната пещера Андъка в отвесна варовикова скала на 335 метра надморска височина. През 1940 година пещерата е кръстена в чест на героя от Априлското въстание – Бачо Киро.

Най-добре проучена от археолозите е първата зала на пещерата – „Преддверието“. В нея са открити оръдия на труда и следи от човешко присъствие, които датират от средния (150 000 до 30 000 г. пр. Хр.) и късния (150 000 до 12 000 г. пр. Хр.) палеолит. Разполага с разнообразие от вторични карстови образувания сталагмити, сталактити, 

сталактони, драперии.

Температурата във вътрешността на пещерата е постоянна — 13 градуса, влажността е 95%. Пещерата е образувана от водите на река Андъка. Открити са следи от човешка култура и кости от домашни и диви животни. Намерен е и скелет на мечка с височина 3 метра.

Интересни за са карстовите образувания в пещерата, наподобяващи риби, змии, хора, Богородица и младенеца, мечка и много други. Една от туристическите атракции е “Чистилището” – нисък, трудно проходим коридор с размери 60х40 cm, за който казват, че може да бъде преминат само от праведен човек.

Пещера Бачо Киро е зимно прилепно убежище, като от декември до края на март са установявани средно до 100 големи и малки подковоноси прилепа.

Бачо Киро е включена в списъка на  Стоте национални туристически обекта.

Тя е първата благоустроена пещера в България от дряновските туристи още през 1937 година, тя е една от основните туристически забележителности в района. През 1962 г. е обявена за природна забележителност.